Дни преди изложбата авторката споделя:
"Повечето неща от живота ни остават тайни, дори и да се опитаме да ги споделим. Понякога дори не ги забелязваме - ако изобщо имаме, макар и бегло знание за тях.
Любовта и разбирателството са важни, за да ги има доверието и съчувствието. Без тях споделянето е невъзможно и пътищата за него са кални и неприятни. Най- добрите пътища за споделяне остават изкуствата. Отговорността на всеки автор е огромна, защото неговите послания оформят реалността ни. А Автори сме всички ние - и създаваме творбата, в която живеем, по Божия промисъл.
Всички картини в тази изложба са рисувани през отминалото тази година лято. Почти всички от тях са опити за повторение на неща, които съм рисувала в други страни - САЩ, Сърбия, Македония. Исках да ги видят отблизо и в родния ми град, Пловдив. Материалите са акрилни бои върху платно. А темите са свързани с мои мисли, срещи, преживявания, представи. Българското православно християнство, с всички обрати в неговата история, е в основата на моето възпитание, а художникът Минчо Панайотов - най-добрият учител и приятел."